Град Приморско е живописно разположен на малък полуостров между красивия залив Стамополу и Дяволския залив. Крайбрежен панорамен път свързва града с всички черноморски селища-Китен, Дюни, Созопол, Бургас, Несебър, и др.
Релефът на Приморско е уникален с разнообразието и красотата си.

На неговата територия се разполагат:

• резерват Ропотамо
• Маслен нос
• крепостта Ранули.

Крепост Ранули

Известна още като крепост Ропотамо и Вълчаново кале, твърдината се намира на връх, разположен на десния бряг на река Ропотамо, на около 140 м н.в. и на 2 км от устието й. Върхът е известен като Вълчановото кале. Останките от крепостната стена ограждат голяма площ - около 30 000 кв.км. Смята се, че крепостта е строена от траките, след което е достроявана от римляни, византийци и българи.

Резерват Ропотамо

Резерват Ропотамо е създаден през 1992 г., разполага се по най-долното течение на р. Ропотамо. Включва в себе си съществуващите преди това природен парк “Ропотамо” (резерват “Водни лилии”), резерватите “Змийски остров”, “Аркутино” и “Морски пелин”. Общата площ днес е 1001 ха. Основна задача е опазването на бялата водна лилия, редица видове растения, птици и др.

При вливането на р. Ропотамо в Черно море се е образувал лиман, като в него навлиза и морска вода. Има формирани блатисти местности с ясенова гора с лонгозен характер и съобщества от водни лилии. Флората и фауната включват редки и застрашени от изчезване видове, което го прави природен комплекс с международно значение.

На територията на резервата се намира блатото - лагуна Аркутино (620 ха) с типична блатна растителност и водни лилии, находище от морски пелин на площ от 140 дка, разположено на около 2,5 км северозападно от устието на р. Ропотамо. То е пресноводно, като понякога при голяма суша пресъхва. Растителността е типична хигрофитна – тръстика, папур, видни лилии.

Змийският остров е малък остров, носещ още името Св.Тома, на когото е бил посветен намиралият се на него параклис. Според легендата тук са били заровени пиратски съкровища. Островът е основно претършуван и разровен от търсещи тези богатства иманяри. Но изглежда освен змиите, на него не е останало нищо друго.

Маслен нос

Обявена е буферна зона с площ 707,7 ха в която влиза и природната забележителност Маслен нос, който е най-източната точка на Странджа и е трети по големина на българското черноморско крайбрежие.

Стръмните му склонове го правят недостъпен. В миналото е имал лошата слава на лобно място на много кораби, които се разбивали в острите му скали. Тъй като товарът на повечето от тях били амфори със зехтин, това място било наречено "Маслен нос". Според преданието, по това време тайнствени тунели свързали Маслен нос с калето на Вълчан войвода.